Top
AttractiveTravel / Бразилия

No tours match your criteria

 

Федеративна република Бразилия (на португалски: República Federativa do Brasil)[12] е държава, заемаща централната и източната част на Южна Америка. Със своите 8,51 млн. km²[1] (47 % от територията на континента) и над 190 млн. души[2] страната се нарежда на пето място по площ и по население в света.

На Бразилия се падат между 15 и 20 % от световното биологично разнообразие,[13] включително обширни природногеографски области като Амазония, Атлантическата гора, Пантанал и Серадо. Тя е единствената португалоговоряща страна в Америка[14][15] и същевременно е една от най-мултикултурните и етнически разнообразни държави в света, резултат от силните миграционни процеси.

От началото на 16 век до 1822 г. Бразилия е владение на португалската колониална империя. След като получава независимост, страната е първоначално империя начело с представители на португалската кралска династия Браганса, а от 1889 г. възприема републиканско управление. Днес Бразилия е демократична федерална президентска република, образувана от 26 щата и един федерален окръг.[16]

Седма в света и първа в Латинска Америка по брутен вътрешен продукт,[3] Бразилия днес има силно международно влияние както в регионален, така и в световен мащаб.[17] Тя е една от основателките на Организацията на обединените нации, Г-20, Меркосур, Общността на португалоезичните държави, на Съюза на южноамериканските нации и е една от страните в групата БРИКС. През 2005 г. Бразилия е на 39-та позиция по качество на живот сред страните в света.[18]

Бразилия е петата по големина страна в света, след Русия, Канада, Китай и Съединените щати, и третата по големина в Америка с обща площ от 8 514 876,599 km²,[1] включително 55 455 km² водна площ.[14] Територията ѝ обхваща три часови зониUTC-4 в западните щати, UTC-3 в източните (и официалното време на Бразилия) и UTC-2 на атлантическите острови.[24]

Територията на Бразилия се пресича от два от петте основни паралела: Екватора, минаващ през устието на река Амазонка и Тропика на Козирога, пресичащ град Сао Пауло.[25] Страната заема обширна площ по протежение на източния бряг на Южна Америка и включва голяма част от вътрешността на континента,[26]споделяйки обща граница с Уругвай на юг, Аржентина и Парагвай на югозапад, Боливия и Перу на запад, Колумбия на северозапад, Венецуела, Гаяна, Суринам и френския отвъдморски департамент Гвиана на север.

Разстоянието от най-северната до най-южната точка е 4320 km, а от най-източната до най-западната – 4328 km. Страната има обща граница с всяка държава от Южна Америка, с изключение на Еквадор и Чили. Тя също включва множество океански острови, като скалите Сао Педро и Сао Пауло, Фернандо ди Нороня, Триндади и Мартин Вас както и група малки острови и коралови рифове наречени Атол дас Рокас.[14]

Бразилският релеф е разнообразен и включва хълмове, планини, равнини, плата и уникалната бразилска савана, позната като серадо. По-голямата част от страната се намира между 200 и 800 m надморска височина.[27] Основните планински възвишения заемат повечето от южната половина на страната.[27] Северозападните части на Бразилското плато са съставени от обширни равнини и заоблени хълмове.Югоизточната част е по-масивна, със сложна система от планини, достигащи до 1200 m надморска височина.Сред тях се открояват Сера да Мантикейра, Сера до Еспинясо и Сера до Мар.[27] През Гвианското плато на север преминава основният вододел, разделящ реките, които текат на юг във водосборния басейн на Амазонка, от вливащите се в басейна на река Ориноко във Венецуела. Най-високата точка в Бразилия е Пико да Неблина който се намира в Сера до Имери (на границата с Венецуела) и има 2 994 m надморска височина, а най-ниската е брега на Атлантическия океан.

Бразилия има гъста и сложна речна мрежа, една от най-обширните в света, с осем основни водосборни басейна, които се вливат в Атлантическия океан. По-големите реки са Амазонка (най-пълноводната река в света със среден отток при устието от 12,5 млрд. литра в минута, а според някои оценки и най-дългата в света), Парана и най-големият ѝ приток, Игуасу (който включва водопада Игуасу), Рио Негро, Сао Франсиско, Шингу, Мадейра и Тапажос.

Бразилският климат включва широка гама от метеорологични условия върху голяма площ и разнообразен релеф, макар че в по-голямата част от страната преобладава тропичният климат.Според системата Кьопен-Гайгер, Бразилия се разделя на няколко основни климатични области: екваториална (Af) и влажнотропична (Am) в Амазония и средната част на атлантическото крайбрежие, степна (BSh) и пустинна (BWh) в североизточните райони, саваннотропична (Aw) в централните и северни плата, средиземноморски (Csa и Csb) в централните планински области, влажен субтропичен (Cwa и Cwb) в южните райони.

Различните климатични условия създават природни среди, вариращи от тропическите гори в северна и полупустинни региони в североизточна Бразилия до иглолистните гори от субтропичните зони в южна Бразилия и тропическата савана в централна Бразилия. Много региони имат микроклимат, напълно различен от гореизброените видове.

Екваториалният климат е характерен за голяма част от северна Бразилия. Сухият сезон не съществува реално, но има отделни периоди през годината, когато валят повече дъждове.[30]Средните температурни стойности са около 25 °C,[32] с по-значителни температурни вариации между нощта и деня, отколкото между сезоните.[31]Валежите в Централна Бразилия са по-сезонни, характерни за саваната.[31] Тази част на страната е толкова голяма, колкото басейна на Амазонка, но има много по-различен климат, тъй като е по на юг, при по-голяма надморска височина.[30] На североизток сезонността на валежите е още по-крайна. В районите с полупустинен климат обикновено пада по-малко от 800 mm дъжд,[33] повечето в период от 3 до 5 месеца в годината,[34] като понякога се получават и по-дълги сухи периоди.[31] „Голямата суша“ от 1877 – 78 година е най-тежката, регистрирана някога в страната,[35] и предизвиква смъртта на около половин милион души.[36] Сушата от 1915 г. също нанася големи щети.[37]

В южната част, от Баия до Сао Пауло, разпределението на валежите е променливо, с дъждове през цялата година.[30] В тропичния климатичен пояс духат влажните югоизточни пасати, които носят валежи. Южните и югоизточните части имат условията на субтропичен климат със студена зима и средна годишна температура не по-висока от 18 °C.[32] Тук през зимата сланите са доста често срещано явление, заедно с по-редки снеговалежи в най-високите части.[30][31]

Според национално проучване от 2008 г. бразилското население възлиза на около 190 млн. души,[143] (22,31 жители/km²), като съотношението на мъже към жени е 0,95:1,[143] а 83,75% от населението определено като градско.[144] Населението е силно концентрирано в Югоизточния (79,8 млн. души) и Североизточния регион (53,5 милиона), а в двата най-обширни региона, Централно-западния и Северния, които съставляват 64,12% от бразилската територия, живеят общо само 29,1 млн. жители.

Населението на Бразилия нараства значително между 1940 и 1970, главно заради намаляването на смъртността, въпреки че раждаемостта също претърпява лек спад през периода. През 40-те години годишният прираст на населението е 2,4%, покачвайки се до 3,0% през 1950 г. и оставайки на 2,9% през 1960 г., като средната продължителност на живота нараства от 44 на 54 години,[145] а през 2007 г. достига до 72,6 години.[146] През втората половина на 20 век прирастът на населението намалява от 3,04% годишно в периода 1950 – 1960 г. до 1,05% през 2008, като се очаква до средата на 21 век да падне до отрицателна стойност от около −0,29%,[147]завършвайки по този начин демографския преход.[148]

Най-големите метрополни региони са около градовете Сао Пауло, Рио де Жанейро и Бело Оризонти – всички намиращи се в югоизточната част на страната – с компактно население съответно 19,5, 11,5 и 5,1 млн. души.[149] Почти всички столици на щати са и най-големите градове на съответния щат, с изключение на Витория (столица на Еспирито Санто) и Флорианополис (столица на Санта Катарина).

Бразилия е демократична президентска федерална република, формирана от три нива на управление – федерацията, щатитеФедералния окръг) и общините.[12]Конституцията се основава на пет основни принципа: суверенитета, гражданските права, достойнството на човешката личност, социалните ценности на труда и на свободното предприемачество и политическия плурализъм.[12] Трите власти (изпълнителна, законодателна и съдебна) са самостоятелни и взаимно се контролират.[12]

Органите на изпълнителната и законодателната власт се избират,[176][177][178] а съдиите и другите съдебни служители се назначават след преминаване на приемни изпити.[176] Гласуването е задължително за всички грамотни лица между 18 и 70 години и по желание за неграмотните и тези на възраст между 16 и 18 или над 70 годишните.[12]

Изпълнителната власт на федерално ниво се осъществява от президента, който е държавен глава и ръководител на правителството и се избира за срок от четири години,[12] с възможност за преизбиране за втори пореден мандат. Той назначава министрите, които ръководят и координират определени ресори от държавното управление.[12]